Цари Мали град – музеен комплекс

Цари Мали град – музеен комплекс

Великото преселение на народите е епоха на сътресение на верска основа, на нивелиране на народности и вярвания в светлината на нова, универсална монотеистична религия – християнството. През 311 година със Сердикийския едикт римският император Галерий реабилитира християнството, а през 313 година с Миланския едикт император Константин Велики утвърждава християнството като официална имперска религия, която регламентира религиозния живот и в провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediteranea) със столица Сердика (София).

За силно религиозна ангажираност на хълма „Св. Спас“ през този период говори разкритият християнски култов комплекс. Той е разположен непосредствено северно от портата на крепостта. На това място почти до ден днешен белчинци празнуват Спасовден, т.е. празникът Възнесение Христово. До 60-те г. на ХХ в. тук е имало оброчен кръст, поставен под вековен дъб. При направените през 2007 г. проучвания на крепостта, непосредствено пред централния и вход бяха открити останките от три храма, изграждани през вековете буквално върху останките на предходните (виж графиката). На любопитна находка се попадна в северния пастофории (помещение) на базиликата от VI в. Там бе разкрит баптистерий (от лат.: baptisterium). В раннохристиянската архитектура той представлява кръщелня, помещение в църквата или пристройка към нея, където в първите векове от признаването на християнството се извършвал ритуалът на свето кръщение на възрастни. В кръщелнята се намира писцина (басейн). Тук тя е изградена в абсидата на северния пастофорий. Има форма на кръст, а на дъното отвор за източване на водата. Девет века по-късно, през втората половина на XV в., върху руините на базиликата е построена късносредновековна църква. Изпозван е материалът от поранната базилика, но градежът вече е със спойка на кал.

Църквата е еднокорабна, едноабсидна и е била полувкопана в склона от юг. Показателно е времето за изграждането на църквата „Възнесение Христово“- именно след средата на ХV в. В „Рилската повест” на Владислав Граматик, в разказа за пренасяне мощите на Св. Иван Рилски от Търново до Рилския манастир се споменава името на презвитер Йоан от с. Белчин. Това е единственото духовно лице записано с мястото от където идва. Очевидно за това, че той е направил нещо много знаменателно и важно, а какво по-значимо деяние е това да построи храм, който да посрещне мощите на светеца по пътя му към Рилската Света обител.

Вашият коментар